Изграждането на жив плет от рози е изключителен начин да добавите едновременно сигурност (благодарение на бодлите) и несравнима естетика към вашата градина. За разлика от класическите вечнозелени живи плетове, розовият предлага динамика чрез своите цветове, аромати и сезонни промени.

Избор на подходящи сортове

Не всяка роза е подходяща за ограда. Най-добрите резултати се постигат със:

Катерещи рози (Climbing & Rambling)

Ако искате „зелена стена с аромат и цвят“, която да покрие висока ограда, стена,  пергола или фасада, това е вашият избор.

Висичина: Могат да достигнат височина от 3 до 5 и повече метра.
Цъфтеж: Цъфтят на етапи (вълни) от лятото до есента. Повечето сортове са силно ароматни.
За жив плет: Катерещите рози не се увиват сами – те имат дълги, гъвкави стъбла, които трябва да бъдат привързвани и насочвани към подпорна конструкция (мрежа или ограда).
Съвет: За гъст плет е добре да насочвате клоните хоризонтално – това стимулира появата на цветове по цялата им дължина.

Чаено-хибридни рози (Hybrid Tea)

Това са най-известните рози в света, ценени заради своите едри, перфектно оформени цветове на дълги дръжки.
Височина: Достигат 1.5 – 2 метра
Цъфтеж: Цъфтят на етапи (вълни) от лятото до есента. Повечето сортове са силно ароматни.
За жив плет: Имат по-строг, изправен растеж което ги прави идеални за по-тесни, формални живи плетове или за засаждане в редица покрай стени и огради.

Рози Флорибунда (Floribunda)

Те са „кралиците“ на масовия цвят. Получени са чрез кръстосване на чайно-хибридни рози с полиантови.
Цъфтеж: Цъфтят на големи гроздове, а не с един цвят на дръжка. Цъфтежът е почти непрекъснат от юни до слана.
Височина: Обикновено достигат 60–120 см, което ги прави идеални за средно висок жив плет.
Предимства: Изключително устойчиви на болести.
Полиантови рози (Polyantha)
Те са по-ниски и много компактни.
Цъфтеж: Многобройни дребни цветове, събрани в обилни съцветия. Често нямат силен аромат, но компенсират с количество.
Височина: Обикновено са между 30 и 60 см.
Предимства: Перфектни са за ниски, бордюрни живи плетове покрай пътеки. Те са изключително издръжливи и непретенциозни.
Диви рози: Осигуряват непроходима бариера и красиви плодове (шипки) през есента. Тя е най-непретенциозна и устойчива на суша, студ, неприятели и болести.

Процес на изграждане

Място: Розите изискват поне 6–8 часа директно слънце дневно и добра циркулация на въздуха, за да се избегнат гъбични заболявания.
Подготовка на почвата: Изкопайте траншея вместо отделни дупки. Обогатете почвата с компост или прегоряла оборска тор.

Засаждане:
Разстоянието зависи от сорта, но за плътен плет обикновено е между 45 и 60 см. Ако искате много широк плет, можете да ги засадите шахматно в два реда.
Повече за засаждане и грижи за градинските рози може да прочетете тук
Време за засаждане: Най-добре е през есента или ранна пролет, ако розите са на гол корен и целогодишно когато са засадени с саксия (те вече имат развита коренова система, което ги прави по-малко чувствителни към момента на пресаждане).

Поддръжка и грижи

Поливане: Младите насаждения се поливат редовно. Винаги насочвайте водата в основата на корена, а не върху листата, за да предотвратите заболявания.
Резитба:
През първата година подрежете силно (до 2/3), за да стимулирате разклоняване от основата. Редовната резитба се прави в края на зимата или началото на пролетта. Премахвайте мъртвата дървесина и оформяйте страните с градински ножици.
Повече за есенното подрязване и зазимяване на розите може да прочетете тук
Подхранване: Наторявайте в началото на пролетта и отново в средата на лятото със специализиран, бавноразтворим тор за рози.
Мулчиране: Поставете слой органичен мулч около основата, за да задържате влагата и да потискате плевелите.
Болести и вредители: Следете основно за листни въшки и гъбички. При първи признацивземете мерки. тук връзка за Борба с болестите и неприятелите
Зимна защита: В райони със суров климат „загърлете“ основата на розата с почва или мулч (височина около 20–30 см), за да предпазите мястото на присаждане от измръзване.