Според стара римска легенда сълзите на Амур се превръщали в чудно красиви цветове върху бодливите храсти, където издъхнала неговата любима Розалия. Тези прекрасни цветове нарекли рози.
Розата „царицата на цветята” е най-красивото и предпочитаното цвете. От древността е познато на хората и е станала символ на – любов, скромност, доверие, признателност.
Същевременно тя е най-използваното, най-лесно и евтино поддържаното цвете в градини и паркове. Като многогодишно растение със силен корен тя изисква по-малко грижи и разходи в сравнение с други цветя.
Розата е и най-търсеното и желано цвете за украса по всякакъв повод. Само с цветовете на рози или в комбинация с други цветя се оформят букети и аранжировки за градини, ресторанти и офиси. С розите са свързани всички тържествени моменти в живота на човека.
Розите се размножават по два начина – чрез семена и вегетативно.
Размножаване със семена – При градинските рози то се използва само в научноизследователската работа за получаване на нови сортове. Семената от роза кълнят предимно при лабораторни условия. В практиката не се прилага, тъй като градинските рози са хибридни растения, а е известно, че семенното поколение на такива растения се разпада и не се получават растения с качествата на родителските форми. Черна роза наподобяваща черно кадифе или нашарени с преливащи нюанси на зелено, жълто и синьо се появиха интернет пространството. Ще ги произведем ли от семена? Имаме ли шанс или това е просто химия? Дали това което ще поникне ще бъде просто „красив шипков храст”? Защо на световните изложения за цветя такива рози не се предлагат?
Семенното размножаване се практикува предимно при размножаването на ботаническите видове рози (шипките) Rosa canina, Rosa multiflora, които се използват за подложка. Ето защо в практиката за възпроизводство на градински рози вегетативният начин на размножаване намира най-широко приложение. От съществено значение е фактът, че само при вегетативното размножаване получените нави растения запазват всички ценни качества на майчиното растение, като окраска, форма на пъпката, аромат, устойчивост на ниски температури и болести. Важно е също, че такива растения започват да цъфтят още първата година.
Практикуват се няколко метода:
Размножаване чрез вкореняване на стъблени резници (зрели или зелени) Tук спадат предимно маслодайните рози, но тъй като за тяхното вкореняване се изискват специални условия – температура и влажност няма как да се произведат в нормални условия.
Размножаване чрез коренови издънки – при рози които имат способността да дават коренови
Размножаване чрез отводки – прилага се най-вече при розите, които имат дълги леторасти
Общо взето добитите при вкореняване рози имат малка дълголетност, кореновата система е твърде слаба, не са достатъчно студоустойчиви, цъфтежът започва по-късно. Поради това тези методи не се използват масово с изключение при размножаването на Казанлъшката роза.
Размножаване чрез облагородяване (присаждане)
За сега най-широко практикуваният метод за размножаване на декоративни рози си остава облагородяването (присаждане). Чрез присаждането се придават всички качества и особености на майчиното растение. Присаждането се извършва върху подходяща подложка от шипка, тъй като е съвместима с розата и притежава всички ценни качества за добра подложка – понася ниски температури, има мощна коренова система, сравнително устойчива на болести. След облагородяването се получават рози, които цъфтят още на първата година. Добитият по този метод посадъчен материал е за предпочитане за озеленяване на частни дворове и обществени паркове. Масово предлаганите на пазара корени рози за засаждане са присадени върху шипкова подложка. Това гарантира по-добрите качества на градинската роза, като устойчивост на ниски температури, сухо-устойчивост и непретенциозност към почви.